След Освобождението на България от османско владичество гр. Ески Джумая (Търговище) не прави крачка напред в икономическото си развитие. Получава се обратното - известният някога в цялата турска империя и Европа град, в който ежегодно става международен панаир, започва бързо да запада. Занаятчийството загива под ударите на конкуренцията на европейските стоки.

В първата социалистическа книга "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" Димитър Благоев пише: "До последно време у нас на едро търговията се вършеше на панаирите, каквито бяха Джумалийския, Узунджовския и други, но сега тия панаири съвсем изпадат".

Десетина години след Освобождението, Търговище е вече икономически изостанал град, но тук още са живи възрожденските завети на Сава Катрафилов и Сава Геренов, жив е и бунтовният дух на Никола Симов - Куруто, знаменосеца на Ботевата чета. Всичко това слага отпечатък върху обществения живот и по-специално върху условията за развитие на социалистическото движение. Обособена работническа класа в града няма. Социалистическото учение не се развива в своята естествена среда, а се заражда сред дребното занаятчийство.

Сред първите разпространители на идеите е шивачът Руси Алексиев Попов, учил занаят в София. Социализмът е вече разпространен в средните училища, а младежи от Търговище учат в Шуменското педагогическо училище и в други градове. В Разград (където социалдемократическа организация е създадена още през 1892 г.) работят мнозина търговищки младежи. В с. Сеново, Разградско учителствува Вичо Славов от Търговище, който взема участие в ІІІ-я конгрес на партията в Търново през 1893 г., където представлява Сеновската социалистическа група, а през ваканциите води пропагандна работа сред младежите и в Търговище.

През пролетта на 1894 г. в местността "Първи долап" край града се провежда учредителна сбирка, на която присъствуват: Руси Попов, Георги Димитров Моренов (тогава кожарски работник, по-късно - ветеринарен фелдшер), Драгни Иванов и Бърни Костадинов (шивашки работници), Димитър Донев, Стефан Камбуров, Добри Киров и Васил Атанасов (обущарски работници), Кръстю Ганев (кожарски работник) и Руси Панайотов (тогава ученик в Шуменското педагогическо училище).

Първият писмен документ за съществуването на дружинката е дописка във вестник "Работник" от 7 май 1894 г. В нея четем пламенните слова: "Ний, работниците от Ески Джумая, като съзнаваме, че подобрението на работниците и тяхното пълно освобождение от ноктите на интернационалното чудовище - капитала - е дело на самите работници и зависи от тяхното класово съзнание и задружната им и енергична борба с експлоататорите и че единствената партия в България, която си е турила за задача да развива това класово съзнание в работниците и безстрашно и умело е повела великата борба за освобождението на работний народ у нас, е работническата социалдемократическа партия, най-високо заявяваме, че се нареждаме под червеното знаме, издигнато в страната ни от тази войнствуваща партия в защита на работническите интереси и каним другарите си работници от другите градове да последват нашия пример и извикат заедно с нас: "Да живее българската работническа социалдемократическа партия! Да живее работническото дело! Долу тиранията, долу грабежа! Ескиджумайските работници са познали знамето си. Гласът им трябва да стане и скоро ще стане глас на всички български работници!"

През есента на същата година към дружинката се приобщават железарските работници Димитър Попов, Илия Попов и Георги Свещаров.

Скоро социалистическата организация в града урежда свой клуб на ул."Раковски" и ул."Сливница". Разполага и с библиотека, от която са съхранени няколко книги, носещи печатите на организацията.

Нова струя навлиза в социалистическото движение в града малко по-късно - около 1899-1900 г. В организацията се включват по-добре подготвени и с ясно определени възгледи членове, които стават ядрото на тесняшката партия - учителят Коста Симеонов, печатарският работник Жеко Христакиев, Георги Стаматов и др. Те първи започват пропаганда сред работническите среди. В спомените си Харалампи Кирпев казва: "… Ние, младите, се организирахме независимо от старите. Четяхме "Що е социализъм и има ли той почва у нас?". Обичахме и търсехме всичко писано от Г. Бакалов. Старите гледаха на нас като на хлапаци, чираци."

Зародилите се противоречия между "старите" и "младите" още през първите години на съществуването на търговищката организация продължават години наред. Върху възгледите на младите оказват силно влияние, завърналият се от Русия през 1895 г. градинарски работник Керчо Киров и дърводелецът - социалист Вълчо Сумперов, дошъл от Разград. За пръв път се организират сказки, излети, които скоро се превръщат в притегателен център за търговищките младежи.

Социалистите вземат участие и в обществения живот на града. Те са начело в борбата против Стамболовия режим, а по-късно оглавяват недоволството от Радославовото управление, което довежда до масови протести. През 1899 г. е свикан митинг, на който присъстват около 3000 души. Полицията се опитва да разтури минитга, но не й се удава. За събитието четем в "Работнически вестник": "Ние, които в Стамболовото време сме гонили стражари и началници до Вехтите гробища, сега гонваме и до панаира." (т.е. извъън града).

По покана на търговищката организация от 13 декември 1900 г., подписана от секретаря Руси Попов, на 17 декември Васил Коларов говори на предизборно събрание в града. И в следващите години той е чест гост тук.

Търговищките социалисти могат да се гордеят със своята история, с позицията на организацията им при решителния момент на разцеплението на БРСДП в 1903 г. Малко са градовете, които могат да се похвалят, че техните партийни организации се оказват на тази принципна висота. На Х-я конгрес на партията като делегат на търговищката организация е изпратен Антон Христов, който е избран за секретар на едно от заседанията на конгреса, което и говори за авторитета на местната ни организация.
Чест за търговищките социалисти е посещението на Димитър Благоев в града на 31 март 1904 г. Той отсяда в дома на Георги Моренов, където се провежда събрание, за което в "Работнически вестник" пише: "На 31 март ние бяхме особено зарадвани от пристигането на ветерана на социалистическото дело в България Димитър Благоев. На свиканото вечерта събрание той говори в продължение на два часа… Сказката на другаря Благоев още повече ни осветли по въпроса за Общия синдикален съюз и ние му изпращаме нашите сърдечни поздравления за това."

Така се слага началото… Тези са първите… И ако тогавашните управниците на Търговище посрещат с насмешка появата на социалистическата организация в града, отнасят се с ирония и подигравка към нейните учредители, то твърде скоро те заменят подигравките с палки, иронията - с арести. А за първите търговищки социалисти искрата, запалена на Бузлуджа, прехвръкнала до "Първи долап" не гасне, а се разгаря и лумва в буен огън.

По "Поява и развитие на социалистическото движение в Търговище. Създаване и дейност на БРСДП (т.с.) 1894-1917".