Продължаваме

Паметник на връх Бузлуджа

През 2014 се навършват 120 години от началото на организираното социалистическо движение в Търговище.
По някакво щастливо и вероятно не дотам случайно съвпадение в дните около Първи май, неколцина млади мъже, дръзнали да смутят почти ориенталския покой на Ески Джумая, създават Търговищката социалистическа дружинка. Те са първите, определили се "под червеното знаме", издигнато по това време от Българската работническа социалдемократическа партия в защита на "великата борба за освобождение на работния народ у нас". Техните имена са известни: Руси Попов, Георги Моренов, Драгни Иванов, Бърни Костадинов, Димитър Донев, Стефан Камбуров, Добри Киров, Васил Атанасов, Кръстю Ганев и Руси Панайотов. Занаятчии и ученици, които със силата на своята младост се опитват да пробият стената от равнодушие и невежество, прокламирайки "равенство, братство и свобода".
Началото е свързано, както с много неразбиране, подозрителност и обиди, така и с първите просветни събрания и сказки по клубовете на улица "Раковски" и улица "Сливница", където съмишлениците търсят своята истина за действителността и пътя за промени, попивайки словото на Димитър Благоев, Васил Коларов, Георги Димитров и други изявени дейци на Партията.
Отстоявайки категорично своите позиции, търговищките социалисти оставят трайна диря в обществения живот на далечното минало; и в легалните прояви, защитавайки непосредствените интереси на трудещите се; и в работата на местния общински съвет през 1919 - 1923 г.; и в акциите за солидарност със стачкуващите работници в Пловдив, Лом, Видин, Самоков през 1904 г., стачкуващите английски рудничари - 1912 г., помощи за бежанците от Тракия и Македония, помощи за гладуващите от Съветска Русия; и в нелегалност, противопоставяйки се на зараждащия се фашизъм, в защита на изконните човешки ценности, с цената на много скъпи и свидни жертви.
Във въоръжената сватка с фашизма, Търговищката партийна организация влиза с волята, вярата и твърдостта на своите членове. На властващите не помагат нито гоненията, нито затворите, нито разстрелите и убийствата. И може би е съвпадение, но не и случайност, че ръководният състав на щаба на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона е изцяло окомплектован с кадри от Търговище и региона.
Изконна гордост за нас са Симеон Филипов, Стефан Дечев, Дечко Стефанов, Тодор Петков, Михаил Петров, Стефан Куцаров, Димитър Бурков, Малчо Малчев, Неделчо Минчев - Бурянин, Васил Караиванов и много други имена, осветени от чистата светлина на саможертвата в името на идеала.
И след като обективният ход на събитията достига до 9 септември, управлението на социалистите, белязано главно от труд и съзидание, доведе до решителна крачка за модернизацията и духовното развитие на родния край, до социална осигуреност на огромното мнозинство от неговите жители. Наистина са несравними мащабите на далечното минало и годините на преобразование, превърнали малкия и изостанал град Търговище в промишлен и културен център. И нека тези, които оспорват или отричат тези години се заровят в историческите архиви, анализират статистическите данни - и икономически и демографски, представлящи най-безспорното и безпристрастно доказателство за това, че всъщност Търговище придобива своя съвременен облик именно през тези години. И именно съграденото през тези години вдигна високо летвата и породи големите очаквания към развитието на града и общината, битуващи и днес.
Разбира се и жалко и тъжно е, че в годините на прехода хората от Търговище, понесоха тежки удари. Полъхът на "синия вятър" не подмина и нашия край. "Аграрната реформа" ликвидира кооперативното земеделие, "бързата" приватизация на държавния сектор в икономиката ликвидира голямата част от промишлените предприятия, оставяйки на улицата хиляди безработни, извеждайки Търговище на челно място по безработица сред областните градове. Социалната държава и правото на труд, равенството пред закона, достъпната медицинска помощ и образование, като че ли станаха миражи.
В тази изключително тежка обстановка, задачите на Българската социалистическа партия, запазила управлението на община Търговище през годините на прехода, са неимоверно усложнени и от многото недоразумения през последните 16 години, и от силно ограничените права на местното самоуправление, и от хроничния недостиг на финансов ресурс. И независимо от усилията и извършеното за привеждане управлението на общината в съответствие с новите условия, подкрепата на инициативата на местното предприемачество, създаване на инфраструктура и инвестиционен климат в общината и осигуреният значителен обем инвестиции, за всички, включително и за нашите опоненти, днес е болезнено ясно, че това, което бе разрушено с лека ръка през последните години, при сегашното състояние на държавата, не може да бъде решено с един замах и изведнъж.
Ето защо всички ние, търговищките социалисти и привърженици на левите идеи трябва да бъдем готови и мобилизираме волята си, щото да дадем живот на възможността за едно по-добро бъдеще и по-добри дни, гарантиращи работа и достойно заплащане, достъпно здравеопазване, равен достъп на нашите деца до качествено образование, за по-добър, спокоен и предсказуем живот и достойно място на Търговищкия край и България в семейството на европейските народи!

28 април 2014 г.
Свилен Василев - председател на
Общинския съвет на БСП - Търговище