Той започва от дирята, оставена от първите. Разбира се, водещо е идейното израстване на техните последователи. За тази дейност, четем в спомените на Антон Христов: "Стара истина е афоризмът: "За да успееш и побеждаваш в живота, трябва да знаеш и можеш". Затова у нас на почит бе самообразованието и работата. Повече индивидуално. Освен "Ново време", и "Работнически вестник", четяхме книгите и брошурите на Георги Бакалов От тях изучавахме теорията на социализма. Някои от нашите другари си доставяха списания и книги от чужбина. Лично аз получавах списания "Правда" и "Народни учители" от Москва… Ние учехме и подготвяхме, устоявахме позициите и принципите си при всички случаи и при различни опоненти, където се яви нужда. Борехме се с перо и слово за тържеството на социализма… …Трябваше хора с висока нравственост, неподкупна съвест, с дълбоко съзнание за великата идея, за да я поемат и упорито и безкористно да се борят за нейното осъществяване. Много страдания прекарахме, много жертви дадохме…"

За зверствата на власта след Деветоюнския преврат 1923 г. и бързите противодействия за запазване на социалистическата организация в Търговище, тогавашният общински съветник - комунист Николай Друмев си спомня: "Непосредствено след Деветоюнския праврат партията фактически бе вън от законите. Клубът ни бе разграбен и затворен. Клуб ни стана кооперацията "Освобождение"… Още през август 1923 г. ЦК на партията взе решение за въоръжено въстание и за работническо - селско правителство. Поставиха се нови задачи по подготовката на въстанието. Най-важен бе въпросът с въоръжаването… Нареждаше са също да укриваме отговорните другари, тъй като властта готвела арести на 12 септември. Действително на тази дата властта предприе масови арести. В Търговище бяха арестувани повече от 100 партийци и младежи, включително целият местен комитет… Знаейки курса на партията за въоръжено въстание…, ние назначихме от ареста временен местен комитет, който да ръководи събития без нас. Назначени бяха другарите: Стефан Чешмеджиев, Жеко Христакиев, Христо Христов, Панайот Карабакалов, Петър Кюлев и Петко Бобев. По-късно, към 20 септември, получихме съобщение в ареста, че на 23 септрември е насрочено общонародно въстание и че през нощта на 22 септември ще се вземе града, когато ще бъдем освободени…".

За да познаеш себе си, не питай съмишлениците си, а противниците. За организационното израстване и авторитета на партийната организация в града и околията четем в поверителен доклад на командира на 4-та дивизионна област за политическото положение и настроението на населението от Търговищка околия от 5 март 1944 г.: "… Комунизирана е голяма част от интелигенцията, която въпреки всички обстоятелства и промени е останала и днес такава.

Като най-дейни разпространители на комунизма в миналото са били част от учителите и някои адвокати. Пръв в това отношение е бил Стефан Дечев и (Никола) Кратунков. И единият и другият са били хора с амбиция, интелигентни, волеви, с широки връзки и известност всред населението, и голяма култура… Котерийните междупартийни борби и липсата на всякакъв морал в тях са спомогнали на разпространителите на комунизма да съберат около себе си много последователи. През партийните режими в града комунистите са имали винаги най-малко 5-6 общински съветници от всичко 14 души, а училищното настоятелство е било почти винаги в техни ръце. Из околията в миналото комунизмът е бил разпространен най-много в селата Подгорица, Лозница и Осен. В първото особено се е проявил със своята дейност като върл комунист Иван Господинов, а в Лозница - Пенчо Пенчев (Кубадински). И двамата са били добри оратори и волеви хора, особено много са изпъкнали те със своите организаторски способности. За пълното комунизиране на с. Осен най-много е допринесъл Раденко Рангелов (Видински) - злокачествен комунист, бивш народен представител, избран от Комунистическата партия. В цялото село едва ли могат да се наберат 10 души, които да не симпатизират на комунистите…"

Разбира се апогей в организационното израстване на Търговищката партийна организация е поведената въоръжена антифашистка борба 1941-1944 г. Много скъпи жертви падат в неравната борба. Красноречива е следната заповед от 26 декември 1943 г. на командира на сборния отряд за извършване блокада на Дервентския балкан (край Търговище): 1. По достоверни сведения Търговищката нелегална група, състояща се от около 40 души, в последно време се укрива в Дервентския балкан. 2. За откриване и унищожаване на тази група и нейните ятаци се сформира сборен отряд от: - 4-та Дивизионна ловна дружина - 250 души; - Дивизионна кандидат-подофицерска школна рота - 150 души; - Кандидат-подофицерска школна рота на 7-и пехотен полк - 60 души; - Кандидат-подофицерска школна рота на 19-и пехотен полк - 60 души; - Кандидат-подофицерска школна батарея на 3-и армейски артилерийски полк - 60 души; - Един безжичен свързочен взвод от 3-и свързочен полк…

Настъплението да се извърши, както досега, с мерки за охрана, в малки колони, не по-големи от отделения по всички възможни за движение пътеки, просеки, пътища, като се оглежда внимателно и встрани от тях на 200-500 метра.

Всички съмнителни места, в които има вероятност да има укрити нелегални, да се претърстват с отделни патрули…"

Коментарът е излишен, срещу 40 партизани - около 600 души войска…

Тежък кървав данък заплаща Търговищката партийна организация в неравната борба, но градът е запазил завинаги много незабравими имена: Симеон Филипов (капитан Рак); Дечко Стефанов; Тодор Петков; Михаил Петров; Стефан Куцаров; Димитър Бурков; Неделчо Минчев - Бурянин; Малчо Малчев и много други, чиято саможертва, в името на светъл идеал, не може да е напразна…

И пътят не свършва до тук…

По "90 Търговищка партийна организация - документи и материали" и "Въоръжената борба в Девета Въстаническа оперативна зона 1941-1944", сборник от документи