Навръх националния ни празник - Трети март, водачът на листата на БСП с кандидати за народни представители в Търговище ген. Кольо Милев се включи в организираните тържества като поднесе цветя пред Паметника на българо-руската дружба.

ген. Милев заяви:

Аз винаги съм обичал националния празник, защото той ми дава усещане за принадлежност, кара ме да се чувствам свързан - с родината, със сънародниците ми, с общото минало и памет, която споделяме всички заедно.

За мен Трети март винаги е бил празник на възкресението на българската държава. Възкресението на държавността ни е дълъг път, започнал от ранните години на Възраждането, от "Историята" на Паисий, преминал през борбите за самостоятелна българска църква, която впрочем в онези времена е била равнозначна на държавност. Това е път, подет от Апостола на свободата, път, който минава през трагичното Априлско въстание, изиграло своята съществена роля да бие тревога в цяла Европа, че тук, на Балканите един народ е наказан жестоко заради безумната си смелост да се изправи полувъоръжен срещу империя. И точно защото зад Трети март като символ стои всичко това, което изброих, аз не мога да се съглася с някои твърдения, появили се през последните години и с които се опитват да ни убедят, че Трети март бил просто краят на една война между две империи. Не, Трети март е кулминация в пътя ни към национално освобождение и нищо не бива да ни пречи нито да се гордеем с българското участие в Освобождението и войната, нито да изразим признателността си към самата освободителна армия на Русия.

Трети март дава и повод за множество уроци. Обстоятелствата, при които се осъществява българското Освобождение са сложни и би трябвало да научат следосвобожденските ни политици, че те не могат и не трябва да очакват от великите сили да защитават българските интереси, а да търсят начини сами да ги отстояват. Урок, който, впрочем е валиден и към днешна дата.

Иска ми се да обърна внимание и на още нещо, което като че ли подминаваме в последните години. А то е, че обществеността в Русия възприема Руско-Турската война, за разлика от предишни войни например, като справедлива и напълно оправдана война. Трагедията на българския народ ражда вълна от съпричастност към братята славяни и православни единоверци, което намира израз в масовото доброволческо движение в Русия. Този факт понякога се забравя, а е показателен. Доброволците са толкова много, че до средата на войната те преобладават в руската армия.