На 2 юни в 12:00 часа, когато засвирят сирените и застанем в едноминутно мълчание нека си спомним за Ботев и всички загинали за свободата на България; за техния подвиг и саможертва в името на Отечеството. Те ни учат, че за свободата трябва да се воюва-тогава с оръжие и жертвоготовност, а сега с мисъл, самочувствие и желание за напредък.

Струва си в тази минута-мълчание да направим лична равносметка и да преценим дали с делата си отстояваме правото да бъдем свободни. И, ако усетим (в духа на Ботев), че имаме дълг към род и Родина, и само така ще защитим свободата си, ще почувстваме значението на думите
"Жив е той, жив е …"!